БИБЛИОТЕЧНО ДЕЛО В МИРКОВО

Библиотеката при читалището се появява още първите дни от създаване на читалището.Още в протокола на основаването му се отбелязва, че целта е „чрез книгата и други форми да се просвещава народът”.Мирковските родолюбци проявяват голям интерес към народното читалище и библиотеката, чувствайки я като свое дело, а първото читалищно ръководство решава да събира встъпителни вноски от членовете за закупуване на списания, вестници и книги.

От архива е видно, че председателя на читалището Никола Стефанов прави подарък от няколко книги и е последван от още 46 по-будни мирковчани, с което се слага основата на книжното богатство.Така още през ноември 1884 година предимно с подарявани книги се създава читалищната библиотека.

Липсват данни къде се е помещавала първата библиотека, но се предполага,че това е било училищна стая.Затова свидетелства приетият Устав, в който е казано,че при ликвидация на читалището неговият архив, имущество и книги ще трябва да бъдат предадени на училището.

През 1891 година писателят Тодор Влайков подарява книги за 54.55 лева тогавашни пари и е обявен за почетен член на читалището.

Първите години на основаването били плодотворни в работата на библиотеката.Предполага се, че първият библиотекар е бил председателят Никола Стефанов.Книги се раздавали само в неделен ден-преди обяд и то само на членовете на читалището.Най-четени били книгите:”Геновева”, „Изгубена Станка”, „Злочеста Кръстинка” и други.В последствие когато  в дейността на читалището вземат по-активно участие повече от учителите в селото, библиотеката разширява своята дейност.Библиотекар по това време е Иван Караиванов – учител в Мирково. От даренията и малкото средства на читалището книжният фонд на библиотеката постепенно се увеличава и през 1910 година наброява 600 тома книги.В списъкът на книгите по това време намираме съчинения на Ботев, Каравелов,”Клетниците” и „Парижката света Богородица” на Виктор Юго, „Деница” на Васил Априлов, „Сборник от български народни песни, „Нещастна фамилия” от Васил Друмев и др. Едва през 1919 година по инициатива на  Иван Кюлафлиев са започнали да се раздават книги и на хора, които не са членове на читалището. Библиотеката се е помещавала в къщите на:Ламбо Нончев, Мария Мечкарова, Тота Харалампиева и в дюкяна на Георги Петков.Читалищната библиотека набавя книги, от които селяните се учат на културно обработване на земята, търсят и откриват правдата за своя живот в произведенията на българските класици.

През годините на Първата световна война читателите намаляват, но библиотеката не прекъсва своята дейност.

В читалището винаги е имало прогресивни дейци, които и в най-трудните дни на реакция не са позволили читалището и библиотеката да се превърнат в трибуна на реакционната пропаганда, и макар гонени и преследвани, са имали подкрепата на мирковчани.През това време дълги години като библиотекар е работил учителят Харалампи Бедрозов. В читалището се събирали по-будни и прогресивни младежи като :Александър Белтов, Никола Пантов, В.Бедрозов, Хр.Синигеров, Ив.Македонски, а по-късно Атанас Данкин, Никола Кюлафлиев, учителките Надежда Цолева и Димитрина Шопова.

През годините на фашисткият терор са били закупувани списания и вестници и с това библиотеката запазва прогресивните  традиции в работата си.Тези книги не са били вписвани в инвентарната книга и са се раздавали тайно.От друга страна много ценни книги лумват на кладата.През 1943 година се стига до позорната сцена, всички произведения на Христо Ботев и някои други прогресивни автори да бъдат изгорени.Тази е причината по лавиците на библиотеката през 1944 година да се намират само 1260 тома книги.След 1944 година библиотеката се поема от учителя Ефтим Йорданов, който в продължение на години създава ред, работи старателно и привлича повече читатели.Но книжният фонд нараства едва през 1955 година, когато тогавашният библиотекар Кирил Домбев, успява чрез дарения да го увеличи до 2800 тома.

Прекрасни условия за разцвета на библиотечното дело се създават след построяване на читалищният дом през 1961.Библиотеката е настанена в широки, светли и приветливи зали, а книгите – подредени на свободен достъп.Като библиотекар от 1956 година до 1992 година е Станчо Маринков.

Днес библиотеката разполага с 18514 тома разнообразна литература от различни отрасли.Била е на второ място в България между селските библиотеки, а и днес е една от най-богатите както в средногорският район, така и в Софийска област.

През 2009 година библиотеката печели проект по програма „Глобални библиотеки”, с което се открива компютърна зала за ползване от жителите и гостите на Мирково.На разположение на читателите са мултимедия и снимачно устройство. От 2012 година библиотеката разполага с библиотечен софтуер, който ще бъде включен в библиотечната мрежа за България и с това ще бъдат улеснявани, както читателите , така и библиотекаря.

 БИБЛИОТЕКАРИ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ 130 ГОДИНИ    

1884-1889   – Никола Стефанов

1890 – 1905 – Иван Караиванов

1906-1910    – Свещ.Георги Момин

1911             – Захарий Бояджиев

1912 -1913    –  Драган Драганов

1914      –         Свщ.Георги Момин

1915 -1918-     Асен Панков

1919-1921 –     Иван Кюлафлиев

1922-               Димитър Колев

1923-1925-      Никола Зах.Шопов

1926-1942 –    Харалампи Бедрозов

1943 –              Динчо Кирчев

1944-               Евтим Йорданов

1945-               Мича Крякова

1946-1950-      Ефтим Йорданов

1951-               Динчо Кирчев

1952-               Ноца Денкова

1953-               Добрина Лачева

1954-1955 –    Кирил Домбев

1956-1991  –    Станчо Маринков

1992-2018  –    Добринка Илиева