Още от първите дни на създаването, дружеството започва да изнася сказки, четат се статии от вестници.

 

От архива е видно, че председателя на читалището Никола Стефанов прави подарък от няколко книги и последван от други свои съмишленици, слагат основата на книжното богатство.Той е бил и първият библиотекар.

Първоначално библиотеката е разполагала само с около 50-60 книги, раздавани само в неделен ден и на членове на читалището.

През 1891 писателят Тодор Влайков прави дарение на книги и за този си жест е бил обявен за почетен член на читалището.Едва през 1919 година по инициатива на  Иван Кюлафлиев са започнали да се раздават книги и на хора, които не са членове на читалището.

Библиотеката се е помещавала в къщите на:Ламбо Нончев, Мария Мечкарова, Тота Харалампиева и в дюкяна на Георги Петков.

Читалищната библиотека набавя книги, от които селяните се учат на културно обработване на земята, търсят и откриват правдата за своя живот в произведенията на българските класици.

Днес библиотеката разполага с 18514 тома разнообразна литература от различни отрасли.

Била е на второ място в България между селските библиотеки, а и днес е една от най-богатите както в средногорският район, така и в Софийска област.

Принос за това имат всичките онези хора, които са събирали, купували и комплектували с години това книжно богатство, а именно библиотекарите: Никола Стефанов, Иван Караиванов,Свещ.Георги Момин,Захарий Бояджиев,  Драган Драганов,Свщ.Георги Момин,Асен Панков,Иван Кюлафлиев,Димитър Колев,Никола Зах.Шопов,Харалампи Бедрозов,Динчо Кирчев,Евтим Йорданов,Мича Крякова,Ефтим Йорданов,Динчо Кирчев,Ноца Денкова,Добрина Лачева,Кирил Домбев,Станчо Маринков,Добринка Илиева.

През 2009 година библиотеката печели проект по програмата „Глобални библиотеки”, с което се открива компютърна зала за ползване от жителите и гостите на Мирково.

На разположение на читателите са мултимедия и снимачно устройство.

От 2012 година библиотеката разполага с библиотечен софтуер, който ще бъде включен в библиотечната мрежа за България и с това ще бъдат улеснявани, както читателите , така и библиотекаря.

През следващите години членовете на читалището бързо нарастват, повечето от изтъкнатите по онова време жители на Мирково разбират голямото значение на читалището, като просветен институт, който подпомага всестранната дейност на селяните и затова влизат в редовете му, не само като обикновени членове, но и като дарители които подкрепят материалното състояние на читалището.През 1908 година се създава и читалище „Просвета” със същите цели и задачи и на 20декември 1909 година двете дружества се обединяват в едно под името читалище „Христо Ботев”.

През 1911 година в град София се свиква първият конгрес на читалищата.

На него за делегат на мирковското читалище е бил изпратен учителя Иван Караиванов.Същата година читалището моли да бъде прието за член на Читалищният съюз.

През 1912 година заседава втория читалищен конгрес.На извънредното заседание на читалищното ръководство за мирковски  делегат на този конгрес се избира Георги Радев Биков-живеещ в София, за да се спестят средства за път и други разходи.

По това време се поставя и въпросът за построяване на читалищна сграда.

Взето е решение да се поиска от общинският съвет отпускане на 10 декара място на „Бърдо”, което да се използва за добиване на доходи,но общинският съвет категорично отказва.

От архива е видно , че през 1928 година читалището е придобило имот от три декара и три ара в местността „Каменна могила”.

Но днес не откриваме нотариалният акт на този имот.

Едва през 1957 г. още преди Закона за самооблагането, мирковчани решиха да се открие подписка за набиране на средства, необходими за построяването на читалищната сграда.

Изграден бе и инициативен комитет, в който влязоха:Павел Гърбев, Петър Богданов, Димитър Богданов, Божко Домбев, Иван Контов, Никола Козаров, Мария Гинина, Ефтим Йорданов, Добри Бояджиев, Иван Добрев и Цвятко Милев.За председател на комитета бе избран Павел Гърбев, а за секретар Никола Г.Козаров.

Още през пролетта на 1958 година започнаха изкопните работи.

При стоежа помагаха и всички мирковчани.Не остана жител на селото, който да не даде по 15-20, а и повече безплатни трудови дни.

През 1961 година новата читалищна сграда беше открита.

Днес в архива на читалището са съхранени  всичките списъци с дарени средства и трудови дни на хората помогнали за построяването на една от най-масивните и красиви сгради в Мирково.

Още със създаването на читалището на 23 декември 1884 г.  млади прогресивни учители, които са душата на читалището в Мирково, организират първите театрални представления в старото училище.

Това е голямо събитие  за мирковчани, които дотогава не са знаели що е театрално представление.  Искрата  към изява на народното изкуство пламва в душите и заразява още много млади хора от селото.

Първите изнесени пиеси са „Санстефански мирен договор” и „Хубавата Богданка”.

Всички роли са изпълнявани само от мъже.

Едва през 1915 година на сцената за първи път се появяват и жени.Това са били учителки, които по време на представлeнията са аплодирани, а навън са ги гледали с известно недоверие.

Наред с театралните представления, по същото време са изнасяни литературно-музикални програми с декламации, песни, басни, хуморески.Стотици  са изнесените пиеси през всичките тези години, много са мирковските актьори  влезли в образите на герой от пиеси.

Голям принос имат  и режисьорите на пиеси, като:Неделчо Кюлафлиев,Иван Добрев,Иван Арабаджиев, Събчо Милков,Мария Гинина , Кирил Кацаров и Петър Клюнчев, а днес всички едноактни пиеси се поставят, както от участниците в театралният колектив, така и от дългогодишните служители на читалището.

През 1911 година се образува и тамбурашки оркестър с малка танцова трупа, чийто ръководител е Атанас Бояджиев.

Мегданските веселия, както и театралните представления в класната стая/сцената/ не са минавали без участието на изкусните музиканти и танцьори.

Икономическата криза през 1920 до 1930 година намалява театралните, музикалните и танцовите изяви.

По-будните мирковски младежи потърсили препитание в градовете и там подготвяли театрални представления, които изнасяли в Мирково.Средствата от представленията са дарявани изцяло на читалището за обогатяване на книжният фонд.

През 1928 се създава и духовата музика, която и до днес присъства като емблема за Мирково на всеки празник.

Където и да се намираме, винаги разпознаваме специфичните ритми на нашата духова музика.

През 1937 година под инициативата на членове на читалището се създава и местна радиоуредба.

Четири пъти в седмицата е имало предавания, като са се чели сказки, давани са полезни съвети за земеделците, критикувани са нарушителите на реда в селото.

Дейността на радиоуредбата продължава до 1978 година.

„Родна песен нас на век ни свързва”, цели 42 години с голям ентусиазъм и нестихваща гордост беше девиз на стотици мирковчани.Началото на спомените датира от 19януяри 1954 година, когато няколко самоуки мандолинисти слаган началото на мандолинният оркестър в Мирково.Това са Петър Калчев, Георги Нестеров, Методи Станчев и Кирил Домбев.Към тях се присъединяват още няколко мирковчани, които свирели изключително по слух.

Най-голямо съдействие в това отношение е оказала Цонка Маринкова, която разполагала с плочи от местната радиоуредба.

През 1955 година под ръководството на учителките Лучка Кирилова  и Кръстана Предева се формира вокална група, която разучава песни и се приобщава към създаденият вече мандолинен оркестър.

През 1959 година мандолинният оркестър и вокалната група се явяват на общински фестивал, където член на журито е Петър Панов.

Тази щастлива случайност довежда Петър Панов в Мирково , който цели 35 години става ръководител на мандолинният оркестър и на ансамбъла за песни.

Всяка година той създаваше школа по мандолина, с която допълваше редиците на мандолинният оркестър.

Стотици са неговите изяви от местен, окръжен , национален та и даже международен мащаб.

Ансамбълът и неговият ръководител са лауреати и носители на пет златни медали от четвътият, петият, шестият РФХС, а на шестият РФ оркестърът завоюва най-голямото звание „Представителен”.

„Кошето”! Един стар, прастар средногорски обичай, пресъздаден от хореографа Борис Капитански.

Годината е 1964.На вторият  републикански фестивал на художествената самодейност мирковчани са отново в своя апогей.

47 мъже и жени от танцовият състав възстановяват  обичая и  стават носители на званието „отличник” на вторият фестивал на ХС.

И до днес един от най-харесваните състави на читалището са танцовите състави.

Много са младите хора и малки деца, които  участват в тези състави. Неповторими и многобройни са хората, които  танцуват.

За това много често се казва, че в Мирково Господ е наспорил много певци и танцьори.

Ръководители на танцовите състави през годините са били:Димитър Цветков, Борис Капитански,Матей Луков,Вълко Касабов,Ради Радев, Ангел Биков и семейство Албена и Данаил Тотеви.Читалището разполага с богата колекция от пъстри български носии .

През 1986 година се създава фолклорна група от 45 самодейци-мъже и жени.Още същата година те участват в Националният събор в Копривщица с обичая „Гергьов ден”, като печелят златен медал.

Много са обичаите, които се възстановяват.Този състав има своята специфична особеност, а именно ентусиазъм.

Тези наглед най-възрастни самодейци, но с младежки дух, умеят да привличат много млади хора и деца.С нетърпение чакат „Коледа” „Пеенето на пръстените”, „Сирница”, „Йорданов ден”. Голям принос за възстановяване на обичайте и разучаване на много песни имат Цонка Маринкова и покойната вече Мария Гинина.

 

В читалището са съхранени народни песни пяти в Мирково, които са събирани от Иван Моминов.

През 1999 година към читалището се сформира още една група за песни, а именно вокалната за градски песни.Всичките участнички са преминали през школата на Петър Панов, а днес под ръководството на Росен Илиев  имат репертоар над 70 песни.

Участвали са и участват във фестивали на градската песен, където печелят множество награди.

През 2000 година група малки момиченца под ръководството на Валентин Иванов сформират детска вокална група „Щурче”.

Много са песните и участията им, както на мирковска сцена, така и по сцените на средногорският район.

Тези малки момиченца днес са участници в естрадният състав на читалището.

Те са любимци на публиката, и няма празник без тяхна изява.

Един от най-колоритните състави при читалището е състава по буфо-синхрон с ръководител Добринка Илиева.

Създаден през 2002 година с изключителното участие на актьорите от театралният състав и много млади хора.Над 30 клипа са подготвени през годините.Всичко е заснето и е в архива на читалището.

Повече от петдесет години в читалището се събираха и съхраняваха материали за историята на Мирково.

Намериха се средства и вече е факт – Мирково има написана история.

В читалището има съхранени картини, както от старо Мирково, така и портретите на мирковчани – опълченци, Ботеви четници и портрет на кръстоносеца на четата на Бенковски – поп Недельо.

Те са дарени от мирковският художник Петър Панчев.

Тук е мястото да спомена имената на хората заемали председателското място през тези години а именно:Никола Стефанов, Стоимен Лисев, Захари Бояджиев, Стоян Захариев, Иван Караиванов,Стефан Шопов, Лукан Милев,Стоимен Щърков, Свещ.Георги Момин, Георги Цолев, Тодор Гешев, Свещ.Георги Козаров, Георги лозанов, Иван Моминов, Ефтим Йорданов, Симеон Нотов, Никола Мешинков, Константин Петров, Димитър богданов, Динчо Кирчев, Христо Коленцов, Мария Цоцина, Захари Бабуров, Мария Илиева и Добринка Илиева.Голяма заслуга имат и секретарите на читалището през всичките тези 130 години, а именно:Иван Караиванов, Цвятко Вълков, Иван Дойчев, Димитър Попов, Петко Н.Козаров, Павел Г.Лисев, Димитър Сираков, Никола Пантов, Петър Пенелов, Драган Драганов, Иван Деянов, Никола Шопов, Свещ.Георги Н.Козаров, Мильо Милев, Стоимен Коленцов, Недельо Кюлафлиев, Иван Хрисков, Тодор гешев, Ефтим Йорданов, Мария лазарова, Петър Н.Гинин, Никола Козаров, Петър Калчев, Добринка Илиева, Никола Лисев,Валентин Иванов и Спас Шутов.

През 2013 година читалищното настоятелство спечели европейски проект, с който предстои ремонт и обновяване на читалищната сграда.

В 130-годишната история на читалището дейността е била разнообразна: библиотечна, художествена самодейност, радиопредавания, кинопрожекции, изложбена дейност, чествания и концерти.

 Но когато дейността на едно читалище е съхранена и я има и днес, то равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези – първите, сложили началото, – до последните, вървящи по техните стъпки.

Не е възможно да изброя имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, изиграли едни от най-хубавите роли, съперничили на професионалните актьори, но искам да отдам заслужена почит към онези, които вече не са сред нас и да благодаря на всички вас, които не щадяхте своето време и сили, неплатен творчески труд, много безсънни нощи в името на читалищното дело.

В тази  130-годишна история, читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е като жарава, тлеела е като горяща пепел и отново е лумвал огънят и любовта към нови прояви и разнородни дейности.

                Много  награди  са завоювани от колективите през тези години – грамоти и плакети от общински, регионални и национални прегледи и фестивали за театрална, танцова и певческа дейност.

                Приветствам горещо Вашите многобройни изяви – знак на ярко културно присъствие и съм горда, че съм част от един уникален, последователен и сърцат път на единение на самобитни творци и обикновени хора.

                130-те години от създаването на читалището ни дава самочувствие, че в тези трудни времена нас ни има и макар и с позабавен ход читалищното дело продължава.

                Благодаря на всички Вас,  на тези, които нямаха възможността да бъдат тук  и на техните семейства за участията, подкрепата и доверието към народното огнище, към културната памет, младостта и творчеството.

Благодаря Ви, че поддържахте жив огъня, запален преди 130 години и нека този огън да гори и през идните столетия.

                Поздравявам всички творчески колективи – ученици и възрастни – с пожелание за здраве, щастие и  много успехи на читалищната сцена; да извисяваме българския национален дух, за да има българско, докато свят светува, за да я има България.                

 “Та ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище. Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата, е твоят храм. И го почитай!”

                Честита 130 годишнина!

 

Добринка Илиева – Председател на читалището